Другото голямо събитие в живота на старите българи е сватбата. Двамата младоженци изживяват сложен символичен преход във времето и пространството. До момента на брачното свождане те са пасивни лица, а след установяването на положителния му резултат, сякаш „оживяват” и предприемат различни действия, като при невестата едно от тях е превръщането й в хранителка. По мнението на изследователите, като „възвръщат” телесната си активност, младоженците се приобщават към социума и обичайните му дейности, но вече като индивиди с нов и регулиран статус.
В хронотопа на българската традиционна сватба пасивните и символично пътуващи младоженци имат своеобразни диети, различни от тези на членовете на социума с регулиран статус, както и от тези на останалите обредни лица (кумова и старисватска двойка, двойките на деверите и зълвите, на свекърите и тъстовете и т.н.).
Консумацията на младоженците почти винаги има изолиран характер. На места ги подлагат на глад и жажда, после обредно ги запиват и захранват, а след това им поднасят храна на трапезата. Храненето им протича във фиксирани пространствени топоси, отделени от тези на останалите сватбари и обикновено запазени само за двамата или за единия от младите. Тези места са разположени в моминия дом, в храма, в момковия дом, понякога и между тях и така маркират пътя на сватбената двойка, включително и преминаването й през неговите препятствия. Многократните запивания и захранвания на младоженците обхващат цялото сватбено денонощие, а трапезите им се устройват обикновено в тъмните му часове.
До свождането младоженците обикновено се хранят от родителските двойки, кумовете, деверите и зълвите, свещеника и останалите сватбари. Те или консумират сами, или имат за сътрапезници малък брой обредни лица (деверите, зълвите), които обслужват зетя и невестата – поднасят им блюдата, а на места ги хранят в устата (Странджа).
В менюто на българските младоженци от традиционния период са запазени много архаизми. Един от тях е схващането, че техните блюда „дават сила”, особено що се отнася до момъка. За разлика от индивидите с регулиран статус, двамата млади консумират предимно благи и блажни блюда. Основно това са безквасна пита, баница, мед/захар, подсладени напитки, допълнени от хляб, вино, пържени яйца, печена птица, масло, сол. До въвеждането им в новия дом, блюдата на двамата се различават – повсеместно невестата получава мед и захар, пита, баница, сладка вода, подсладено вино, а момъкът, освен нейните блюда, консумира още месо от птици и яйца. След въвеждането разликите в менюто на двамата изчезват и към посочените ястия се добавят квасен хляб и вино с нормален вкус. Всички това се поставя на трапезата около брачното свождане.
Присъствието на сладките и блажни ястия бележи повратните точки в обредния преход на младоженците. Нормализацията на статуса на зетя и невестата кореспондира с изместването на сладките и блажни храни от хляба, виното и отчасти солта. Тройното съчетание хляб-сол-вино е характерен маркер в обреда на опрощаването и проговарянето (отговяването) – един от крайните етапи на „пътя” на младоженците. Поднасяйки им тези храни, старите семейни двойки (свекър и свекърва, кум и кума) ги опрощават и ги извеждат от преходното им състояние.
Литература
Гребенарова, Сл. Младата невеста – непознатата. – В: Тракиецът и неговият свят. Хасково, 1997, 273-281.
Гребенарова, Сл. Младата булка – лице с особен статус. – В: Етнографски проблеми на народната култура. Т. V. София: Издателство на БАН, 1998, 162-193.
Даскалова, Н. Сватбени обичаи и обреди. – В: Странджа. София: Издателство на БАН, 1996, 272-291.
Жекова, В., Г. Георгиев. Първата брачна нощ: категорията време в сватбения обред. – Годишник на Регионален етнографски музей – Пловдив. Т. VІ. Пловдив, 2011, 14-26.
Маркова, М. Невестата като субект в хранителния процес в сватбата. – В: Светът на българина през ХХ век. Димитровград, 2011, 298-309.
Маркова, М. Сладката храна на младоженците в сватбата. – В: Еротичното в историята. Т. ІІІ. Габрово: Издателство „Фабер“, 2013, 100-117.
Маркова, М. Храненето на младоженците в сватбата. – В: Етнографски проблеми на народната култура. Т. XI. София: Издателство на БАН, 2016, 189-213.
Николова, В. „Сладкая ракия” в болгарской сватьбе. – Славяноведение, 2000, кн. 6, 26-36.
Николова, В. Пространството в сватбата – митологичен план. – В: МИФ-5. Културното пространство ІІ. София, 2000, 324-361.