Храненето на общността при погребение и помен през традиционния период

В миналото на българите общностното хранене при погребение и помен протича близо до гроба и до домовете на живите. По същността то е реципрочен процес, в който символично участват мъртвите, реално се хранят живите, а посредник е самата храна. Първата част (дял, хапка) винаги се полага на покойниците, след което блюдото се разпределя между живите.

Погребалните и поменални хранения се провеждат също под формата на принос, трапези и обредни практики на раздаване на храна. Всеки акт на пиене и ядене и при трите практики е свързан с израза „Бог да прости, (името на покойния)“, както и с първоначалното разливане на малко количество напитка или поставяне на малко храна върху земята за покойника. В този тип хранения обменът, съвместната консумация и строго фиксираните блюда поддържат връзките между живи и мъртви, актуализират границите и равновесието в света.

Приносите са съсредоточени около прощаването. Идващите носят на покойника дар. Това е обикновено някаква храна, често плод. Тя се оставя при него или по-късно се раздава на гробището. Фактически около смъртта приносите често се трансформират в обредни практики на раздаване на храна.

Българската погребална и поменална трапеза винаги се организира около гроба и/или дома на покойния. Обикновено се подрежда ниско долу, близо до земята, върху тъкана софрá (Източните Родопи), трапéзник (Ловешко). На нея присъства мъртвият и живите – роднините му и част от хората от селището. На места някои от тях ръководят храненето – свещеникът, който получава почетния дял от храната (капанци), някои от готвачите или месачката, които задължително трябва да са „чисти“. Всяка трапеза се устройва за конкретен покойник. В много райони той е символичният й „вожд“ и „домакин“. При консумацията живите спазват „специфичен етикет” – не използват прибори, а ръцете си и чрез тях разкъсват месото, ломят хлябовете и т.н. На погребалните и поменални трапези живите се прощават с покойника, санкционират настъпилата промяна в общността и преначертават отношенията в нея.

Непосредствено след смъртта се устройват няколко хранения, наподобяващи трапезните, но с по-изолиран характер. Провеждат се в дома (преди погребението) или на гроба (след погребението). На тях присъстват само домашните, гробарите или ограничен брой гости. Първото такова хранене се прави в къщата веднага след настъпването на смъртта и на него домашните изяждат пътнината на душата. Второто изолирано хранене е това на копачите на самия гроб (Добруджа, Ловешко, Софийско, Кюстендилско, Странджа). То е организирано само за тях, храната му съвпада с тази в дома на покойника и на места нищо от нея не се връща обратно (Пловдивско). Изолиран характер имат и чисто женските трапези между погребението и 40-ия ден в някои райони – на 3-ти, 9-ти, 12-ти, 40-ти ден (Асеновградско), на 40-ти ден (Драмско).

Провеждането на най-важните поменални обреди – погребението, 40-ия ден, 1 година – е немислимо без устройването на общи трапези. Те се правят на гробищата, често на самия гроб (Софийско, Югозападна България, на места в Странджа, Беломорието, Пловдивско) или в дома на покойника, като преди сядането на тях всички участници задължително се очистват чрез вода, огън или зеленина. На общите трапези, разделени на мъже и жени, сядат семейството и роднините на покойника заедно с определена предимно възрастната част от членовете на териториално-селищната общност. Тук не участват децата, неженените и от двата пола (моми, ергени), младите невести, бременните, родилките, тежко болните.

На трапезите присъстват виното, хлябът, вареното жито. Допълват ги прясната безквасна пътнина, понякога намазана с мед, плодовете, бонбоните (повсеместно), фасулът, булгурът, зелето (широко разпространени). В блажните дни задължителни са блюдата от тревопасен добитък (месо, главата на животното, курбан; яхния с булгур, зеле, фасул, картофи; печиво от животинските дреболии), заменяни през пости най-често от варивата, а на места и от рибата (локално в Пловдивско, преселници от Демирхисарско). Редом с тях се появяват и други, по-специфични блюда като топенúк (надробен пресен хляб, залят с вино), отделно сварени боб и лаана (зеле), буранúя (варени заедно кисело зеле и булгур) (Пловдивско), мед (Ловешко), баници (Санданско), понякога и кисело зеле. На практика целият състав на трапезите има жертвен характер.

Паралелно с трапезите се появяват и обредните практики на раздаване на храна, при които от дома на покойника храната тръгва към домовете на общността. Те и днес са типични за българите, назоваващи ги най-често раздáване, подáване, дáване.

Обредните практики на раздаване на храна се провеждат на гробището, в селището, в църковния двор. Започват от погребението, преминават през всички помени през първата година, след което се разполагат най-често в съботите и в календарно фиксираните задушници. Постепенно тези практики заменят трапезите и остават единственото средство за комуникация с мъртвия. При тях храната се поднася по начин, различен от този на трапезите – тя предварително се разпределя на малки части и в този вид се подава поотделно на всеки човек. Чрез тези практики живите отново регулирали и актуализирали отношенията в общността.

Сред раздаваните храни са вареното жито, виното, хлябът, бонбоните, плодовете, „нещо сладко“ (Ловешко, захарчета в Странджа), яйцата (често на календарните задушници), блюдата с фасул и булгур, безквасната пита, баниците. По-рядко се използват рибата, месото, благата вода (Благоевградско), медът, печените безквасни тестени произведения.

Литература

Вакарелски, Хр. Бит и език на тракийските и малоазийски българи. Част І – Бит. – Тракийски сборник, София, 1935.

Васева, В. Задушницата като обредна дейност. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. Т. III. София: Издателство на БАН, 1994, 152-172.

Воденичарова, А. Обичаи и обреди при смърт и погребение. – В: Ловешки край. София: Издателство на БАН, 1999, 405-422.

Генчев, Ст. Семейни обичаи и обреди. – В: Добруджа. София: Издателство на БАН, 1974, 265-300.

Генчев, Ст. Семейни обичаи и обреди. – В: Капанци. София: Издателство на БАН, 1985, 183-184.

Генчев, Ст. Семейни обичаи и обреди. – В: Софийски край. София: Издателство на БАН, 1993, 196-223.

Дражева, Р. Семейни обичаи и обреди. – В: Пловдивски край. София: Издателство на БАН, 1986, 210-243.

Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, 1994.

Попов, Р. Обичаи и обреди при смърт и погребение. – В: Странджа. София: Издателство на БАН, 1996, 293-302.

Попов, Р. Обичаи при смърт и погребение. – В: Сакар. София: Издателство на БАН, 2002, 313-323.

Цивьян, Т. О категории запаха в балканской модели мира. – In: Körper, Essen und Trinken im Кulturverständnis der Balkanvölker. Berlin/Wiesbaden, 1990.

Цивьян, Т. Движение и путь в балканской модели мира. – Исследования по структуре текста. Москва, 1999.

Янева, Ст. Български обредни хлябове. София: Издателство на БАН, 1989.