Храненето на общността след раждане на дете и неговото израстване през традиционния период

В миналото чрез средствата на кулинарния код българинът установява, регламентира и санкционира всички етапи в социалната промяна, настъпила с раждането и израстването на индивида. Колективните хранения, свързани с новороденото и малкото дете, имат свои структури. Това са понудата, трапезите и раздаванията, различаващи се по своите наименования, същност, време и място на провеждане, организация, а освен това и по ясно очертаните си обекти и субекти. Понудата, трапезите и раздаванията се появяват, преобладават и заменят в определени моменти след раждането.

Понудата (панýда, панýдъ, сповóйница, обидáлка, покáнка, пóнда) е повсеместно позната българска практика, при която част от членовете на общността задължително посещават дома на новороденото. Гостите, които трябва „да са чисти“, са основно омъжени жени с деца. Те идват, за да видят майката и детето, като носят със себе си храна и други дарове. Понудата започва веднага след раждането и продължава поне до около 40-ия ден, като постоянно бележи гостуванията в периода на обредната нечистота на родилката. Провежда се обикновено в дневните часове, преди да е „залязло слънцето, че после не бива, че идват и лухусите тогава, та много се варди” (Великотърновско, Силистренско, Разградско).

Трапезите, свързани с новороденото и малкото дете, са специално организирани хранения. Те носят различни наименования и са пряко свързани с времето и пространството. Устройването им започва непосредствено след раждането и най-често завършва на 40-ия ден след него, следвайки ритуалното очистване на родилката. Провеждат се в деня на раждането, около третия ден след него, след кръщаването (често наричана „половин сватба”), на 40-ия ден след очистването на родилката в църквата. При всички случаи трапезите маркират кулминационните точки след родилния акт, в които новороденото получава (дарява се с) основните културни белези като храна, облекло, съдба, име, за да се превърне в пълноправен член на човешката група.

Трапезите събират групи, различни по състав и размер от тези на понудата и раздаването на храна. Трапезните хранения около новороденото и малкото дете имат специфична социална организация с ясни разграничени субекти и обекти. Храната се приготвя само от конкретни жени – свекървата, бабата, по-млада жена. Обикновено готвачката е стара жена, а месачките – млади. На част от трапезите жените-готвачки най-често са и ръководители на храненето – те кадят, разчупват питите, разпределят храната, благославят детето и майката. Кръщелната трапеза се оглавява от кръстника-кум. Първите две трапези са женски, а кръщелната – смесена, като често събира цялата териториална общност.

Основната санкция на раждането и израстването на индивида се извършва на трапезите (женски и общи), където общността оповестява промяната, приема новороденото и регламентира статуса на майката. Поради това трапезите се възприемат като ключово социално хранене.

Обредните практики на раздаване на храна ознаменуват крайни етапи от прехода на индивидите и са знак за известна стабилизация в статуса на родилката и малкото дете. Те се провеждат преди раждането, около кръщаването, на 40-ия ден след раждането, при пробиването на първия млечен зъб и при прохождането на детето.

При раздаванията топосите храната „тръгва“ от пространството на променящия се/променения дом и се насочва към другите домове от селищната територия. Обредните практики на раздаване на храна имат и различни социални характеристики – те са насочени към жените и децата от селищната общност.

Като консумират съвместно едни и същи блюда, хората установяват, заздравяват и преочертават своите връзки и взаимоотношения, санкционират настъпилите промени. Затова в българската традиция този тип хранителна комуникация е и маркер за социална, субетническа, етническа, културна идентичност.

Употребата на самата храна също следва точни правила, които винаги я свързват с определена човешка група – тя е мобилна или статична, има специфичен състав и се прави чрез определена технология, статусните характеристики на хората определят консумацията й. Ако домът на новороденото и родилката е пространствено-времевият център, а останалите селищни домове – периферията, тогава движението и консумацията на понударската храна е с посока периферия-център, а раздаваната е обратно насочена (център-периферия); при трапезите храната е по-скоро неподвижно разположена в централния топос, включително спрямо основните технологични процеси, консумацията, обектите-субктите и т.н.

На трапезите се открива българският модел на жертвата, с чието изяждане общността санкционира края на кризисния преход за преминаващия индивид. На първата, втората и на трапезата на 40-ия ден храната е със сладък вкус и мирис (мед, захар, плодове) и основно я изграждат безквасните тестени блюда (пита), солта, лукът, алкохолът, кашестите блюда, месото от птица. Тези ястия се отнасят повече към женската, отколкото към мъжката символика. Вкусовете на общата кръщелна трапеза са различни. Запазени са кашестите ястия, прясната пита, сармите и пълнените чушки; има и кисели ястия. Постоянно присъстват хлябът, алкохолът и месото от тревопасен добитък, които изграждат образа на чистата, богоугодна жертва с предимно мъжка символика. Те са чистата човешка, но и свята храна, която опазват в кризисните моменти на прехода, „светите дарове” на трапезата, които гарантират преодоляването на смъртта (и символична) и връзката на хората с Бога. Така общата кръщелна трапеза добива значението на космически мост между този и онзи свят.

Литература

Вакарелски, Хр. Бит и език на тракийските и малоазийски българи. Част І – Бит. – Тракийски сборник. София, 1935.

Воденичарова, А. Родилната обредност на българите като традиционна форма на социализация. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. Т. II. София: Издателство на БАН, 1994, 101-137.

Воденичарова, А. Обреди, свързани с раждането и ранната социализация на детето. – В: Ловешки край. София: Издателство на БАН, 1999, 349-269.

Генчев, Ст. Семейни обичаи и обреди. – В: Добруджа. София: Издателство на БАН, 1974, 265-300.

Генчев, Ст. Семейни обичаи и обреди. – В: Етнография на България. Т. III. София: Издателство на БАН, 1985, 159-213.

Генчев, Ст. Семейни обичаи и обреди. – В: Софийски край. София: Издателство на БАН, 1993, 196-223.

Дражева, Р. Обичаи и обреди, свързани с бременността, раждането и отглеждането на детето. – В: Пирински край. София: Издателство на БАН, 1980, 379-389.

Маркова, М. Структура и организация на храненията на общността, свързани с новороденото и малкото дете (по материали от българската традиция). – В: Етнографски проблеми на народната култура. Т. Х. София: Издателство на БАН, 2013, 279-338.

Милчева, М. Обичаи и обреди, свързани с бременността, раждането и отглеждането на детето. – В: Странджа. София: Издателство на БАН, 1996, 259-269.

Цанева, Е. Обичаи при бременност, раждане и отглеждане на дете. – В: Родопи. София: Издателство на БАН, 1994, 118-145.