Изследователите, проучвали маскираните персонажи, се обединяват около мнението, че техният образ е хибриден и в него се откриват част от характеристиките на съществата и от този, и от онзи свят. Причините за това се коренят в своеобразната логика на обратното (опакото). Тя е изключително типична за карнавалния език и се изразява в смяната на лицето с гърба, на горницата с долницата, на извисеността с пародията, снизяването, профанизацията.
Тази хибридност е типична и за персонажите, свързани с традиционните български маскирания през Мръсните дни и Сирната неделя – те са едновременно антропоморфни и зооморфни, лабилни и непостоянни, като за тях е свойствена смяната на демоничния статус при преминаване през хронотопа. Хибридният им статус е обозначен не само чрез специфичното им облекло и атрибути, но и чрез своеобразната им диета (организация, консумация, меню).
Хранителният процес на маскираните протича в обособени топоси и времеви отрязъци, винаги различни от тези на симетричните персонажи. Една от характеристиките му е изолацията. Консумацията на маскираните протича „на заранта“ (василичари в Охридско), когато се „зазори“ (сироваскари в Кюстендилско) – в светлата част от денонощието, подобно на тази на хората с регулиран статус и на част от демоните. Местата на храненията на маскираните са подчертано свързани с представата за митологичната граница и с преобръщането/преминаването (включително и в друг хронотоп) или с тяхното собствено пространство – те се хранят в предния двор (Западна Тракия) или на прага на посещаваната къща (тракийци в Ивайловград), но не и във вътрешността ѝ; на пътищата и кръстопътищата, включително на мегдана (кукерския цар/бей в Странджа) или извън самото селище; в собствените си домове (сироваскари в Кюстендилско, къщата на главния кукер в източнобългарските области).
Маскираните се хранят отделно, като понякога диетичната им сепарация действа и вътре в собствената им общност – например източнобългарският кукерски цар (кукер) яде отделно и самостоятелно. Храната им приготвят хора с регулиран социален статус, които не участват в обреда (сурваскарското магаре, кукерската баба в Бургаско, истинската жена на главния кукер при тракийските преселници в Странджа, жената на бея в Родопите), но без да ги канят със специално приготвени блюда и да им прислужват, както се грижат за коледарите например. По-често маскираните сами се обслужват в дружината си. В източните български области съвместното хранене на цялата маскирана група обикновено се извършва на трапеза, която се слага след обредните заораване и засяване.
Въпреки че визуално телесните им части, свързани с храненето, са преекпонирани, докато са сред хората, маскираните са с пасивно хранително поведение и консумират символично. Те не афишират глада си и не са агресивни в задоволяването му. Маскираните идват сред хората не за да утоляват физиологичния си глад, а защото „земята е на решето”, т.е. митологичните граници в Космоса са отворени. Едва след като изпълнят частично задълженията си – да „дойдат” и да „правят смехории” – хората ги даряват с храна, която е по-скоро награда за действията, които са извършили, отколкото тяхна потребност.
Карнавалната логика на опакото се отразява и върху менюто на маскираните. То включва определени видове блюда, които по технологичната си направа или честотата на употребата си не са типични за ежедневния рацион на хората с регулиран статус: вино, ракия, сурови плодове (орехи, ябълки), бобови храни, свинското, варени или безквасни тестени блюда.
Източно- и западнобългарските маскирани дружини имат няколко общи компоненти в менюто си. Сред тях са житото, бобовите зърна и плодовете – те ги получават сурови като дар, а накрая на трапезата им те се появяват обработени (варена пшеница в Родопите). Общ елемент е и алкохолната напитка, която винаги се открива около маскираните, като на отделни места връзката е проектирана в прекомерни размери – например в Странджа за кукерски цар се избира „най-големия пияница”.
С по-специфично присъствие са месните и тестените блюда. Повсеместно в менюто и на източно-, и на западнобългарските маскирани подчертано присъстват различни свински продукти – месо, сланина, вътрешности (бял дроб, бъбреци, сърце, които са част от различни видове колбаси), кръв (кървавици, черен дроб, далак) – всички това те получават като дар, но и като част от блюдата на трапезите им. Доста често се срещат и яйцата. В Благоевградско, Разложко, Казанлъшко, Странджа, Бургаско, Източна Тракия се появяват още баниците, погачите, качамакът, които винаги се приготвят без квас. Дори в някои области в питата за маскираните се поставя знак, чрез който се избира главният кукер за следващата година (Родопи, Странджа, Западна Тракия) или тя се използва като една от храните-лек, чрез която индивидите гарантират здравето си (Западна Тракия, рупци и тронки в Странджа).
Хибридният образ на основните маскирани персонажи в традиционния календарен цикъл на българите предопределя и особените черти на тяхното хранене. Като цяло то е вид социална диета, чрез която те поддържат спецификата на своя статус. Знак за тяхното състояние е и самата им храна. Нейният лиминален характер прозира във вкуса, мириса и материята ѝ, в начина на разполагането ѝ във времето и пространството, в социално-комуникативните ѝ функции (начин на поднасяне, контакт и връзка между субекта и обекта).
Литература
Арнаудов, М. Български народни празници, обичаи, вярвания, песни и забави през цялата година. Велико Търново, 1996.
Василева, М. Календарни празници и обичаи. – В: Софийски край. София, 1993, 234-260.
Михайлова, Г. Маскирани ли са маскираните персонажи в българската народна традиция. Монографии 1/МИФ. Нов български университет, София, 2002.
Петрова, Ив. Маскарадните игри на Сирница – традиция и локално културно наследство. – В: Традиционална естетска култура. ИГРА, Ниш, 2011, 129-137.
Янева, Ст. Кукерската маска – лице от отвъдното. – В: Етнографски проблеми на народната култура, Т. V. София, 1998, 275-312.
Маркова, М. Хранителният код и маскираните персонажи. – В: Пътят на маскарада (Сборник доклади от Научна конференция, проведена в рамките на ХХІ Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва 2012”). Перник, Издателска къща „Аргус”, 2013, 151-168.
ИЕФЕМ - АЕИМ Б-57_227-24 Кукери, с. Габровдол, Брезнишко, заснел Н. Николов, 1957 г.
ИЕФЕМ - АЕИМ Б-57_225-33 Кукери, село Горна Врабча, Радомирско, заснел Н. Николов, 1957 г.