Исторически възстановки

Историческите възстановки са популярен начин за съпреживяване на миналото в съвременността. Въпреки че имат общи елементи с театралното и филмовото репрезентиране на минали събития, въстановките имат и редица специфики. В България те се появяват под влияние на подобни практики в други европейски страни. Първите възстановки в страната датират от 60-те и 70-те години на 20-и век, когато са организирани възстановки на средновековни битки при карнобатската крепост Маркели и до Пернишката крепост, наречени „военизирани игри”. Участниците в тях са ученици, ръководени от военни.

Организирането на възстановки се масовизира в края на 20-и и началото на 21-и век, когато са създадени и повечето клубове, имащи за предмет на дейност изучаване и реконструиране на миналото. Много активни в подготовката на възстановки в България са клубовете Национално дружество „Традиция” (създадено 1991 г. в София), Прабългарска школа за оцеляване „Багатур” (основана 2000 г. в Стара Загора), Средновековно общество „Модус вивенди” (създадено 2002 г. в София), „Чигот” (създаден 2004 г. във Варна), „Първи италийски легион” (създаден 2005 г. в Свищов), Сдружение за антични и средновековни реконструкции „Сила” (създадено 2008 г. със седалище Пловдив), „Скития минор” (създаден 2009 г. в Добрич), Сдружение „Авитохол” (учредено 2012 г. във Варна). Те имат различни профили с оглед предпочитания за възстановки период или регион. Върху античността е концентрирана дейността на „Скития минор”, „Първи италийски легион” и „Сила”. „Багатур” прави възстановки с фокус на войнските умения през античността и ранното българско средновековие. Последното е приоритет и в дейността на „Авитохол”. Акцентът на възстановките на „Чигот” и на „Традиция – Велико Търново” е върху Второто българско царство, докато „Модус вивенди” репрезентират основно западноевропейското средновековие.

Възстановки се правят в чест на значими исторически събития. Така например „Чигот” организира възстановка на битката на крал Владислав Варненчик при Варна от 1444 г. Клубовете „Традиция” организират възстановки от по-новата българска история и пресъздават моменти от Априлското въстание, от войните за национално освобождение и обединение. Въпреки че повечето участници във възстановките са мъже поради фокуса на повечето реконструкции върху войнските умения, редица клубове имат и членове жени.

Много от членовете на клубовете за исторически възстановки се интересуват и придобиват подробни познания върху интересуващия ги исторически период. Често изготвят облеклата и оръжията си сами, като се стремят те да отговарят на данните от исторически и археологически извори. Този стремеж към автентичност е един от основните белези на реконструкторите, както се наричат самите членове на клубове. Затова и при организираните средновековни лагери като част от репрезентирането на бита се показват и различни занаяти, приготвят се ястия по средновековни рецепти и се слуша средновековна музика. Участниците във възстановките се възприемат като пресъздаващи една „жива история”.

Най-често възстановките се представят на археологически обекти. Такива в годините се организират на Перперикон, Татул, Оходен, Шуменска крепост, Плиска, Варна, Мездра, Видин, Търново, Червен, Туида (Сливен), Абритус (Разград), Свищов, Никополс ад Нестум (до Гоце Делчев), Кабиле, Стара Загора, Копривщица, Панагюрище, Шипка, Боянската църква, Асеновград, Пловдив, Хисаря, Върбишкия проход.

Много от клубовете се стремят да популяризират дейността си като изнасят доклади, лекции, беседи пред по-широка публика, включително и ученици. За децата школата „Багатур” организира летни лагери и обучения. Клубовете участват и в мероприятия на сродни организации в чужбина. В редица населени места организирането на исторически възстановки се подкрепя от местните власти с цел развитие на културно-исторически туризъм, тъй като реконструкциите на миналото привличат многобройна публика.

Литература

Маринова, М. 2018. Новата празничност и вписването й в местните чествания (по примера на градовете Враца, Сливен и Стара Загора). – Българска етнология, № 2, 178-202.

Предов, Т., А. Казасян, С. Джумалиев. Национално дружество „Традиция”: 1991-2013. София, 2013.

Троева, Е. 2015. Крумово кале при Карнобат: между националната история и локалната памет. – В: Между минало и настояще – култура на южнокарнобатските села в началото на XXI век. Съст. Г. Георгиев. Бургас, 10-19.

Троева, Е. 2017. Историческа етнология на Плиска. – В: Българската етнология в началото на ХХI век – теория и практика. Сборник от конференция в памет на проф. Ст. Генчев. Съст. В. Васева. София, 2017, 130-146.

Троева, Е. 2017. Реконструкции на тракийското наследство в етнологична перспектива. – В: Тракийската древност: технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство. Сборник в чест на 75-годишнината на Петър Манджуков. Ред. В. Николов. София, 290-304.

Троева, Е. 2018. Българското неоезичество и траките. – В: Жива старина: научното наследство на Димитър Маринов (1846-1940). Съст. П. Банкова. София, 204-220.

Уебсайтове на организации и клубове за исторически възстановки:

Традиция. http://www.traditsiya.eu/25%20years.html

Модус вивенди. http://modvsvivendi.org/bg/main.htm

Легион Италика. http://www.legioiitalica.org/

Чигот. http://chigot.com/chigot/

Легион Скитика. http://legio-iiii-scythica.com/index.php/bg/

Багатур. http://bagatur.bg/

Авитохол. http://www.avitohol.org/

Сила. https://www.facebook.com/sasrsila/