Традицията на провеждане на събори на роженските поляни датира от османския период, когато в района са се правели няколко събора на големи летни празници. От Съединението (1885) до Балканската война (1912) през връх Рожен минава българо-турската граница. През 1898 г. свещеникът и жители на с. Соколовци инициират провеждането на среща между жителите на разделените от границата близки села Соколовци, Проглед и Момчиловци, като общият събор се провежда на 27 юли, когато се чества Св. Пантелеймон. В следващите години родовите събори на Рожен се провеждат еднократно през юли или август всяка година, като на тях до параклиса „Св. св. Кирик и Юлита” се събират роднини, близки и приятели.
След десетилетия на прекъсване през август 1961 г. се провежда първият събор-надпяване в местността. Така започва трансформацията на събора в регионален фолклорен фестивал, на който си дават среща изпълнители на народна музика и танци. Емблематични за Роженския събор са изпълненията на 100-те каба гайди. През 1993 г. съборът е обявен за национален. Особено внушителен е съборът през 2000 г., обявен за „общобългарски”. Тогава президентът кани на събитието българи от страната и чужбина и сам го посещава заедно с премиера. На изданието на събора през 2006 г. организаторите отново дават силно национално звучене на подготовката и реализацията му.
В следващите години финансови затруднения възпрепятстват провеждането на Роженския събор. То е възстановено през юли 2015 г. под името Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен”. Негови организатори са Сдружение „Рожен – наследство в бъдещето” и Община Смолян с подкрепата на Министерство на културата и под патронажа на президентството. Новото наименование отразява включването на икономически аспект във фестивала, който вече трябва да представя един от традиционните поминъци в Родопите – животновъдството. Съборът се открива с изпълнението на гайдари. През 2015 г. програмата му включва фолклорен конкурс за народни музика, песни, танци и словесен фолклор; експозиция за скотовъдството, ревю на народни носии. Посетители могат да видят различни народни занаяти, породи домашни животни, селскостопански продукти и техника, фермерски състезания за скотовъдни умения. Школата „Багатур” представя възстановка на войнски умения, а кулинарно телевизионно предаване организира приготвянето на „най-големия родопски курбан”. За посетителите на събора се представят концерти и изпълнения на нестинари, които не са характерни за традиционната култура на Родопите. На поляните се разстила дълъг 300 метра български трибагреник. Събитието събира многохилядна публика.
Литература
Гигов, Н. Рожен. Краеведски очерк. София, 1983.
Иванова, Р. Диалогът „Великден – Рожен” или културни измерения на съвременната икономическа криза. – Българска етнология, кн. 3, 2001, 19-30.
Маринов, П., В. Димитров. Петдесет години Прогледь: Юбилейно издание. (2-ро фототипно издание). Смолян, 2007.