Като научно направление в антропологията функционализмът се появява в ранния ХХ в. Раждането му е реакция на прекомерното влияние на еволюционистките и дифузионистки теории от втората половина на XIX в., както и на историцизма от началото на XX в.

Английският функционализъм отбелязва сериозни научни постижения, ненадминати и до днес, с основатели Бронислав Малиновски и Алфред Реджиналд Радклиф-Браун, които са представители съответно на двете версии на направлението: биокултурен /или психологически/ – Малиновски, и структурен функционализъм – Рaдклиф-Браун. Функционалистите се отнасят към културата като съвкупност от обществени институти, норми, обичаи, обреди, празници, ритуали, предизвикани от биологически и психологически потребности и изпълняващи определени социална функции. Удовлетворявайки тези потребности /изхранване, възпроизводство, физически удобства, сигурност, движение, почивка и растеж/, човек създава вторична производна среда, която е неговата култура и която той непрекъснато трябва да поддържа и да възпроизвежда. Според функционалистите, всяко общество и култура са неделимо цяло, чиито части са взаимосвързани и взаимообусловени и затова изучаването на всяка култура трябва да става в нейната цялост, а не чрез откъсване на отделни елементи и без да се забравя за „функциите”, които изпълнява всеки елемент от това цяло по аналогия с живия организъм. Подобно на биологичния организъм, обществото е в състояние да извършва основните процеси чрез взаимодействието на отделните си части. Институции като религията, родството и икономиката са органите, а индивидите – клетките на социалния организъм. Функционалисткият анализ изследва социалната значимост на феномените, т.е. функцията, с която те участват в поддържане на обществото в неговата цялост. И двамата учени подчертават важността на теренната работа.

Бронислав Каспер Малиновски (1884-1942) e родоначалникът на функционализма – eтнолог, антрополог и социолог от полски произход. Той се интересува от взаимосвързаните аспекти на културата като функциониращо цяло. Неговата цел е не възстановяване на старинните форми на културата, а нейното съществуване като комплекс от различни предмети и начини за задоволяване на потребностите на членовете на съответното общество. Т.е. той се насочва към изучаване на културата с оглед на нейните обществени функции. Според Малиновски функционалният поглед върху културата се основава на принципа, че всеки тип цивилизация, всеки обичай, материален предмет, идея и вярване изпълняват определена функция, имат задача да допълнят, да представят част от едно работещо тяло.

За Малиновски културата е биологично обоснована: за да удовлетвори най-простите си биологични потребности, човек добива храна, топливо, строи си жилище, приготвя си облекло. Така той създава вторична среда, която е неговата култура. Тя трябва непрекъснато да се поддържа и възпроизвежда – „културата е онзи веществен и духовен апарат, с чиято помощ човек решава конкретни, специфично стоящи пред него задачи”. Ученият е заинтересуван как храната се добива от околната среда и се разпределя в обществото, как се осъществяват социалните връзки и контакти. За да постигне подобно познание, Малиновски се занимава с изследване на взаимоотношенията между икономика, социална организация, религия и другите обществени институции; за него всички аспекти на културата са най-тясно преплетени. Тази идея за целостта и неделимостта на културата и комплексният характер на нейното изучаване е една от най-ценните на функционализма. Най-известните му съчинения са „Аргонавти от Западния Пасифик” (1921); „Престъпление и обичаи в първобитното общество” (1926); „Митът в примитивната психология” (1926).

Алфред Реджиналд Радклиф-Браун (1881-1955) е съосновател на функционализма заедно с Малиновски, английски антрополог. Подобно на Б. Малиновски, и Радклиф-Браун се интересува от синхронното изследване на дадено общество в един определен период от време, а не от историческите реконструкции. Работи върху концепцията на функциите, като изхожда от постановката, че функцията на дадена социална институция е приносът й за поддържане на реда и хармонията в обществото. За разлика от Малиновски, който защитава тезата, че социалните институции задоволяват чрез своите функции човешките нужди, Радклиф-Браун поставя ударението върху механизмите на съчетание и действие на социалните институции. Затова неговият метод е определян още и като „структурно-функционален“.

Радклиф-Браун възприема антропологията като „наука за човека и неговия живот във всичките му аспекти”. Той я подразделя на три клона: човешка биология (т.нар. соматическа антропология), доисторическа археология и „изучаване на езиците и културите на неевропейските народи, особено на народите без писмена история”. Последният клон съвпада с дисциплината етнография или етнология. Тази научна област Радклиф-Браун дели на две самостоятелни науки: „етнология” и „социална /културна/ антропология”. В първата той включва конкретно-историческото изучаване на отделните народи: вътрешното им развитие, културните връзки между тях и взаимните им влияния. Социалната /културната/ антропология според Радклиф-Браун се насочва към издирване на общите закони на социалното и културното развитие, като се ползва от индуктивния метод, чиято същност е генерализацията на културните явления. Съчинения, с които остава в историята на антропологията, са „Историческа и функционална интерпретация на културата” (1919); „Методът на антропологията и социалната антропология” (1923); „Съвременно състояние на антропологическите изследвания” (1931).

Други водещи учени на направлението на функционализма са E. Еванс-Причард, Р. Фърт, Е. Рийч, Т. Парсънс. Идеите на функционализма се радват на нарастваща популярност и влияние върху антропологичната наука, включително в последните десетилетия.

Литература

Малиновски, Бр. Научна теория на културата и функционалната теория. София, 2004.

Радклиф-Браун, А. Р. Структура и функция в примитивното общество. ЛИК, 1997.

Никишенков, А. А. История британской социальной антропологии. Санкт Петерсбург, 2008.