Символизмът се появява през 1892 г. като движение във френската литература, което изразява идеи и емоции чрез индиректно внушение, вместо обичайното директно изразяване. Символизмът отхвърля реализма и натурализма и придава символично значение на определени предмети и думи.

Символната антропология изучава културните символи и как те могат да бъдат използвани за по-добро разбиране на дадено общество. Тези тълкувания на обкръжаващия свят образуват една обща културна система от значения – разбирания, споделени в различна степен между членовете на едно и също общество. Символизмът често се приема като противоположен на културния материализъм. Символната антропология, според Дж. Спенсър, изучава символите и процесите. Според друг представител на символната антропология, К. Гиърц, човек се нуждае от символични „източници на светлина“, за да се ориентира по отношение на системата от значения, каквато е всяка една култура. В. Търнър посочва, че символите инициират социално действие и са „детерминирано влияние, насочващо отделни лица и групи към действие“.

Символната антропология разглежда културата като независима система от значения, обяснени чрез тълкуването на ключови символи и ритуали. Има две основни схващания, определящи символната антропология. Първото е, че „неразбираемите вярвания стават разбираеми, когато се приемат като част от културната система на значенията“. Второто схващане е, че действията се ръководят от тълкуването. Традиционно, символната антропология се фокусира върху религията, космологията, ритуалните действия, митология и сценични изкуства. Тя изучава също и други форми на социална организация като родството и политическата организация. Проучването на тези видове социални форми позволява на изследователите да изучават ролята на символите в ежедневието на отделна група от хора.

Представители на символизма са антрополозите К. Гиърц, Д. Шнайдер, В. Търнър и М. Дъглас. Символната антропология може да бъде разделена на две школи, използващи два различни подхода. Едната от тях е свързана с К. Гиърц и Чикагския университет, а другата – с В. Търнър от университета Корнел (САЩ). Д. Шнайдер също е основна фигура в развитието на символна антропология, но той не попада изцяло в една от двете гореспоменати школи. К. Гиърц е повлиян в голяма степен от социолога М. Вебер и се занимава с начина, по който символите функционират в културата, а не с начина, по който те действат в социалния процес. Търнър, повлиян от Е. Дюркем, се интересува от начините, по които символите функционират в обществото.

Литература

Spencer, J. Symbolic Anthropology. – In: Encyclopedia of Social and Cultural Anthropology. A. Barnard, J. Spencer (eds). London, New York: Routledge, 1996, 535-539.

Geertz, C. The Interpretation of Cultures. New York: Basic Books, 1973.