Съвременни български емигрантски общности

Българската диаспора
Посещения: 5072

Съвременните българските общности (наричани най-често българи в чужбина, както и български граждани извън Република България) представляват пъстра мозайка от различни групи, подгрупи и обособени групи население. От гледна точка на своята етнокултурна, етнографска, конфесионална и/или езикова характеристика те се различават съществено помежду си. Съвременните български общности зад граница се формират като резултат от постъпателно заселване, започнало в следствие на промените в България през 1989 г. и рухването на тоталитарния режим в страната. Като причини за миграцията и създаването им изиграват фактори като високия жизнен стандарт, добрите условия на живот, увеличаващия се процент на източноевропейска емиграция, споделения положителен опит на други сънародници в страните от Западна Европа и САЩ, както и влиянието на световната икономическа криза върху местната икономика и трудов пазар в сравнение с България.

Хронологически миграцията от България в периода 1989-2016 г. има няколко периода. Първият започва през 1989 г. след рухването на комунистическото управление в България  и е провокиран от отварянето на страната на Запад, от любопитството да се пътува и да се срещат нови хора и култури. Известен ръст на движенията извън родината се наблюдава по време и след кризата в страната в края на 1996 г. и началото на 1997 г. поради инфлацията и критичната икономическа ситуация. Вторият период настъпва през 2001 г. след отпадане на визовите ограничения за страните от Европейския съюз. Възможностите за  пътуване в еврозоната и общите настроения за движение предопределят и емиграцията на българите и заселването им в държави като Испания, Гърция и Германия. Началото на третия период е поставено през 2007 г., когато България е приета за член на ЕС, и българите получават възможността да работят свободно в част от страните на съюза. Следващата вълна настъпва в средата на 2010 г. и е провокирана от икономическата криза и стагнацията на пазара, които са в основата на засилено движение както от България, така и на преместването на представители на по-големите български емигрантски общности като тези от Южна Европа (от Испания, Кипър, Гърция и Гърция) към Германия и Великобритания. През 2013 г. се поставя началото и на една нова тенденция, при която български емигранти, заселили се във Великобритания или Германия, се преориентират и насочват към Северна Европа към страни като Швеция, Дания и Норвегия, поради пренасищане на британския и германския пазар с емигранти. Промени сред общностите оказва и отпадането на стриктните трудови ограничения, които Норвегия налага на български граждани до 2012 г., Великобритания – до началото на 2014 г. и Швейцария – до 2016 г. 

View the embedded image gallery online at:
https://www.balgarskaetnografia.com/grupi-i-obshtosti/balgarskata-diaspora/savremenni-balgarski-emigrantski-obshtnosti.html#sigProIdf0803f93e7

Оформянето на съвременните българските общности зад граница се случва по различен начин. Първоначално то върви по линия на политическите емигранти, студентските бригади и смесените бракове и минава през отпадането на визите и приемането на България в ЕС до постъпателното отваряне на трудовия пазар за българските граждани. В посока на САЩ емиграцията е резултат до голяма степен от програмата „Зелена карта“.

Ако в началните етапи на движенията след 1989 г. се наблюдава предимно пътуване на отделни членове на семействата и придържане преди всичко към традиционния тип на гурбетчийството, а резултатите са ориентирани към родното място, след 2010 г. постепенно миграцията става до голяма степен семейна. Ако в по-ранни периоди движението върви постъпателно от село/малък град към голяма град/столица и след това към друга държава, то в началото на новото хилядолетие хората мигрират преди всичко директно извън границите на България. Обикновено миграцията е верижна и е свързана с преместване на цели семейства или дори села в посока към различни части на света.

Големи български общности се оформят в почти всички държави от Западна Европа и САЩ, но поради отвореността на границите и високата мобилност на отделни лица и групи в края на ХХ – началото на ХXI в. изчисляването на броя на българите е трудно. По приблизителни и неофициални данни броят на гражданите на Република България извън днешните граници към 2016 г. възлиза на около 2.5-3 млн. души  (за сравнение през 2011 г. техният брой е 2,1 млн. души). Държавите с най-голям брой български граждани са Турция (около 500 000 души), САЩ (около 300 000 души), Гърция (около 300 000 емигранти), Испания (250 000 българи) и Великобритания (около 250 000 души).

View the embedded image gallery online at:
https://www.balgarskaetnografia.com/grupi-i-obshtosti/balgarskata-diaspora/savremenni-balgarski-emigrantski-obshtnosti.html#sigProId50b424d984

Съвременните български общности са транснационални. В страните на заселване те създават и поддържат български училища, църкви и организации, отварят свои заведения, магазини с родни стоки, танцуват народни танци и дори имат свои футболни клубове. Те поддържат ежедневна връзка с България и със семействата си, останали тук, благодарение на интернет технологиите и са добре запознати със случващото. Затова не е случаен фактът, че с разрастването на българските общности зад граница се увеличи броят на гласувалите в чужбина и желанието им за активно участие в събитията в родината.

View the embedded image gallery online at:
https://www.balgarskaetnografia.com/grupi-i-obshtosti/balgarskata-diaspora/savremenni-balgarski-emigrantski-obshtnosti.html#sigProId99353357b9

Литература

Антова, Св. Мобилност или временна миграция? Културно-икономически стратегии на българите в района на Фамагуста, Кипър. - В: Четива за историята и културата на Балканите. Карамихова, М. (съст.). София: Парадигма, 2010, 173-192.

Карамихова, М. Американски мечти. Пътеводител сред първата генерация имигранти. София, ИК Кротал, 2004.

Колев, Й. Майка България и нейните чеда по света. Справочник за българските общности, училища, църковни общини, културно-информационни центрове и други организационни структури по света. София: Държавна агенция за българите в чужбина, 2013.

Кръстева, А. От миграция и мобилност. Политики и пътища. София: Нов български университет, 2014.

Маева, М. Съвременни миграционни вълни на българските турци. - В: Динамика на националната и транснационална идентичност в процеса на европейска интеграция. Дечева, М. (съст.). София: Парадигма, 2008, 333-356.

Маева, М., С. Захова (съст.). Етнография на миграциите: българите в Средиземноморието. София, Парадигма, 2013, 212-249.

Манчева, М. Трудова миграция на българските турци в Германия. Съетнични мигрантски мрежи и култури. - Критика и Хуманизъм, 2008, № 1, 25-44.

Славкова, М. Съвременни трудови миграции на български цигани към Испания и тяхното отражение върху идентичността им. – В: Динамика на националните и транснационалните идентичности в процеса на европейската интеграция. Дечева, М. (съст.). София: Парадигма, 2008, 289-318.

Славкова, М. Между перспективите и носталгията: българските имигранти в Испания (случаят с българите в Кастилия и Леон). – В: Четива за историята и културата на Балканите. Карамихова, М. (съст.). София: Парадигма, 2010, 219-239.

Krasteva, A., A. Kasabova, D. Karabinova (eds.). Migrations from and to Southeastern Europe. Ravenna: Longo Editore, 2010.