Евреи населяват българските земи от древността. В съвременността евреите в България принадлежат към двете основни групи: сефаради и ешкенази. Сефарадите са потомци на евреите, които след като са прогонени от Испания в края 15-и век и минават през Западна Европа, се заселват на Балканите. Те използват език (ладино), който включва думи на иврит в съчетание с преобладаващо испанска лексика. Ешкенази са евреите, дошли на Балканите от страните в Централна и Източна Европа през 19-и и 20-и век, чийто език (идиш) е силно повлиян от немския. В голямото си мнозинство българските евреи са сефарадски евреи.

В следосвобожденска България евреите живеят основно в градовете и се занимават с търговия, занаяти, свободни професии като адвокатство, медицина, инженерство. Те имат синагоги в редица български градове (София, Видин, Самоков, Варна, Дупница, Враца, Ловеч). В междувоенния период откриват свои болници в София и Варна. През 1922 г. еврейските общности в страната се обединяват в Консистория.

По време на Втората световна война в България са приети закони, които ограничават гражданските, политическите и икономическите права на евреите. Мъжете евреи са изпратени в трудови лагери на различни строителни обекти в страната. Същевременно българската общественост не допуска депортирането в концлагери на евреите от довоенните граници на страната.

След края на Втората световна война и на Холокоста евреите създават своя държава – Израел и мнозинството български евреи се изселват в нея, като в страната от около 50 000 през 1949 г. остават само около 10 000 евреи, живеещи основно в градски центрове (София, Пловдив, Русе, Варна). Това води до значителен процент на смесени бракове на евреите с българи. Нова изселническа вълна на български евреи към Израел, този път на икономическа основа, се наблюдава по време на икономическата криза от 90-те г. на 20-и век. На последното национално преброяване през 2011 г. само 1 162 души се самоопределят като евреи.

В годините на социализма атеизмът се налага като водеща идеология и сред евреите в България. След промените от 1989 г. сред по-младите представители на еврейската общност в страната се наблюдава засилен интерес към юдаизма, повлиян и от засилените контакти с изселници и организации в Израел. Интересът към юдейската традиция води и до подновено изучаване на иврит. В столицата функционира и еврейско училище.

В София и Пловдив културният живот на еврейските общности е съсредоточен около културните им домове и Организацията на евреите в България „Шалом”. Организацията издава в. „Еврейски вести”. В двата най-големи града в страната има и действащи синагоги, като към софийската от 1992 г. функционира Еврейски исторически музей. В годините след 1989 г. са реставрирани сградите на синагогите в София, Пловдив и Пазарджик. Някои от синагогите не се използват по предназначението си на култови сгради. Така например синагогата в Бургас помещава художествена галерия. В София действа Еврейски център „Роар Хабад”, който издава религиозна литература, подпомага извършването на религиозни обреди, обучава децата на иврит и предлага кашерна храна. С активен културен живот е еврейското читалище в София „Е. Шекерджийски”, към което функционира самодейна театрална група, както и читалищата в Русе и Пловдив.

В началото на новото хилядолетие като поклоннически център за евреите от страната и чужбина се оформя гробът на равина Елиезер Папо в Силистра.

В памет на Холокоста и спасяването на българските евреи са поставени паметни знаци в редица градове (София, Кюстендил, Добрич, Пловдив, Благоевград). Всяка година еврейската общност в страната отбелязва Деня на Холокоста (27 януари) и Деня на спасението на българските евреи (10 март).

Литература

Барух, Е. 1998. Евреи. – В: Общности и идентичности. Ред. А. Кръстева. София, 221-242.

Барух, Е. (съст.). 2000. Евреите по българските земи. София.

Лулева, А., Е. Троева, П. Петров. 2012. Принудителният труд в България (1941-1962). Спомени на свидетели. (Luleva, A., E. Troeva, P. Petrov. Zwangsarbeit in Bulgarien (1941-1962). Erinnerungen von Zeitzeugen). Академично издателство „Проф. М. Дринов”. София.

Назърска, Ж., С. Шапкалова. 2009. История на религиозните деноминации в България. София.

Назърска, Ж. 2014. Културно-историческо наследство на етническите и религиозните малцинства в България: опазване, съхраняване и социализация. София.

http://shalompr.org/about/history

Синагогата в Самоков, 1951 г., сн. Данчев, ИЕФЕМ - АЕИМ № V-33_2