Обичаи и вярвания, свързани с първото къпане и закърмяне на новороденото


В традиционната българска култура, както и в тази на останалите европейски народи, първото къпане на детето представлява цялостен обреден комплекс, изпълнен с магични и ритуални действия, които имат за цел да предпазят новороденото и да го пречистят от вредни влияния. Навремето тези обичаи се извършвали веднага след раждането у дома. Днес в повечето случаи това се прави, когато бебето и родилката напуснат болничното заведение и се приберат вкъщи. В миналото жената, помагала при раждането, или свекървата на родилката извършвали обреда.

Във водата поставяли различни билки, носещи здраве. Най-често това са т.нар. „еньовски“ билки, които са брани срещу Еньовден (24 юни) и след това са изсушени; люляк за хубост; синап – „болестите да броят синапа и да не се лепят по детето”; жълта билка или цвете, за да не хваща жълтеница; здравец; детелина и др. При първото къпане задължително се разбивало сурово яйце, за да бъде кожата на детето мека и красива. Пускали се пирони или звънци, за да бъде детето силно като метала. Бабата хвърляла в коритото сребърна пара – за да бъде детето здраво и богато. Понякога във водата се хвърляли и живи въгленчета, които са против уроки, със същата цел бабата сдъвквала чесън и го изплювала във водата. По-рядко срещано е във водата да се хвърли просо, жито или ечемик – „за да го просят” (да го искат за женене момите и момците), или като порасне и се задоми, да ражда „мешано” – и мъжки, и женски деца. Някои баби слагали малко козина от куче или котка, като вярвали, че бебето няма да плаче често.

От всичко това в съвременността е останала практиката да се пуска пара във водата на първото къпане, да се разбива яйце в нея и да се хвърля жълто цвете. Тези действия са запазили присъщата си за традицията обредна насоченост. Наред с това повсеместно е разпространено и спазвано до днес сипването на светена вода в коритото на детето при всяко къпане до 40-ия  ден от раждането му. В миналото водата от къпането се изхвърляла в корените на плодно дърво, за да е плодовито детето, или върху трендафил – за да е хубаво като цвете. След изкъпването, ако е момиче, детето се слагало върху женска риза, а ако е момче – върху мъжка, за да придобие качествата на майка си или на баща си. След това детето се натривало със сол (слагали даже и в устата му), за да е със здраво тяло и да не мирише лошо потта му. Някъде солта се изсипвала от обувката на бащата. Бебето се мажело и със свинска мас, за да е гладка кожата му. До началото на ХХ век сред българското население в някои части на Югоизточна България е съществувала старинна практика (вероятно с тракийски произход) след раждането на детето то да се поръсва с пепел или катран, за да не го ловят болести.

След „обредната баня” следвал обичаят по първото закърмяне на новороденото. Дълбоко залегнала в народностното мислене е била представата, че чрез кърмата могат да се предадат някои черти от характера на кърмачката върху детето, което тя закърмя. В миналото нейната роля била огромна, защото се приемало, че до третия ден след раждането на бебето майката не може да го нахрани пълноценно. Според това каква жена се е търсела за такива случаи, можем да разберем какви качества родителите са искали да видят в своето дете. Жената трябвало да е здрава и работна, да е весела и жизнерадостна, да е кротка и умна. Добре би било да не е развеждана и да няма починали деца. Тя поемала детето и го слагала на дясната си гърда, за да не е „схванато” и да не стане левичар. Ако детето засуче за първи път от лявата страна, ще стане лош човек, разбойник. Единствено в Добруджа срещаме обичая момчетата да засукват отдясно, а момичетата – отляво. В миналото по време на обреда свекървата държи над главата на кърмачката сито и ù дава да яде пресен хляб, за да е сито детето. По-особени са случаите, в които слагат храна в ситото, за да не одумват детето като порасне.

Литература

Арнаудов, М. Обичаи при раждане. Към характеристиката на семейните обреди и празници. – Очерци по българския фолклор. Т. 2. София, 1969.

Банкова, П. Образи и срещи в традицията. София, 2000.

Банкова, П. Социализацията на индивида в контекста на обичаите и обредите, свързани с бременност, раждане и отглеждане на дете. – В: Културни процеси в съвременната българската нация. Т. 1. София, 2001.