Семейният курбан е посветен на покровителя на семейната група. Като негова по-архаична и свързана с паганистичния мироглед форма до края на ХІХ и началото на ХХ в. в Родопската област, Пиринския край, Югоизточна и Беломорска Тракия се среща т.нар. стопан (стопанова гозба, курбан на дядото, наместник). Празнуването на празника е свързано с вярването, че всяко семейство и всеки дом има свой невидим анонимен покровител от средата на своите мъртви прадеди.

Приживе той се е отличавал с мъжество, сила и добродетели, а след смъртта си продължава да бди над живота и благополучието на своите потомци. Празникът в негова чест се отбелязва всяка година или през няколко години и не е обвързан с конкретен ден от празничния календар. Централно място при отбелязването на празника заема обредната трапеза, на която присъства и курбан. По-рано той е бил от овен, а по-късно предимно от кокошка или петел. Семейството се събира на трапезата, а за покровителя се оставя част от обредната храна в три ъгъла на тавана. След десетина дни стопанката проверява дали храната на покровителя е начената и ако е така, всички в семейството са доволни, защото ще имат благополучие.

Характерен за цялата българска етническа територия е семейният курбан, посветен на християнски светец-покровител на семейната група, който принадлежи предимно към есенно-зимния календарен цикъл. В зависимост от географското си разпространение празникът има различни наименования – светец (светъц), служба (слуга), обречен (наречен, фречен) курбан, обрук, черква (църква). Избирането на светец-покровител на семейството обикновено има обреден характер. Опича се прясна пита, която се поставя на обърнато трикрако столче. На всеки крак на столчето е запалена свещ с привързан червен конец, която е наречена на определен светец. Стопанинът избира една от свещите и съответният светец става новият покровител на семейството. Не са редки случаите, когато за светец-покровител се избира този, чийто празник е най-близък до момента на събитието (влизане в нова къща, избавление от бедствие или нещастие, след поредица от неплодородни години, болести и пр.). От средата на ХІХ в. празникът има много по-разгърнат вид в Западна България и Македония, докато в останалите части той е в по-съкратена форма и няма такъв всеобщ характер. В своя съкратен вариант празникът, посветен на светеца-покровител на семейството, трае обикновено един ден. Централно място в него заема обредната трапеза, неизменна част от която са обредните хлябове боговица (богова пита, богов хляб и пр.), посветен на Бог и къщата, и светец (кравай, колак, литургия, параклис и пр.), посветен на светеца-покровител, вареното жито (коливо, куча) и курбанът. Курбанът, който е обикновено от овца, теле или агне, се вари и по-рядко пече. Когато празникът се пада по време на пости, курбанът също е постен (фасул). На обредната трапеза за празника се събира цялото семейство. На някои места се канят роднини и съседи, а на други от обредната храна се раздава на роднински и съседски семейства. У дома се вика свещеник, който прекадява и благославя трапезата и разрязва обредния хляб. Когато по една или друга причина не може да присъства свещеник, неговата роля поема стопанинът.

            Отбелязването на разгърнатия вариант на семейния курбан обхваща три дни. Първият ден е в навечерието на празника (вечерница) и е посветен на „посрещането“ на светеца-покровител. Прави се по-скромна кадена трапеза, на която присъстват членовете на семейството и по-близки роднини и съседи. На втория ден на семейния курбан (самия ден на празника на светеца-покровител) е същинското тържество. Стопанинът отнася в църквата за освещаване коливото и хлябовете, а в дома се приготвя обредна трапеза, на която присъстват членовете на семейството и поканените гости – роднини и съседи. Трапезата се прекадява от свещеник или стопанина, който обикаля три пъти трапезата с кадилницата и благославя. След това разчупва обредния хляб, поднася го към всеки от присъстващите мъже, за да го целунат, нарязва леко хляба с опаката страна на ножа на кръст и полива резките с вино, което събира в чаша и плисва към тавана, произнасяйки благословията: „Цъфти, къщо, весели се челяд“. През целия ден семейството приема гости, като веселието продължава до късно вечерта. Третият и последен ден на семейния курбан се нарича патерица и представлява своеобразно „изращане“ на светеца-покровител. Отново се прави трапеза с остатъка от ястията от предния ден, но този път не се прекадява. Разчупва се боговицата, като половината се изяжда от семейството, а другата се оставя при домашната икона.

За разлика от западните територии, в останалите части предаването в наследство на светеца-покровител на семейството по низходяща мъжка линия е по-рядко срещано. Обикновено той остава да се почита от семейството на този син, който остане да живее в бащиния си дом. Останалите синове имат право да избират свой собствен светец-покровител.

Литература

Стаменова, Ж. Родови празници и обичаи. – В: Етнография на България. Т. ІІІ. София: Издателство на БАН, 1985.

Христов, П. Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ в. София, 2004.