Традиционното побратимство е форма на доиндустриална социална организация, чиято същност е конструиране и симулиране на кръвно-родствени връзки, за да могат въвлечените в тях индивиди, заедно с целия широк кръг от по-близки и далечни родственици, да са подвластни на традиционните норми на близост между кръвните роднини с богатия спектър от позволености /или задължения/ и забрани /или табута/, наложени от реалната обща кръв.

Побратимството е универсално културно явление, което не познава географски граници, природни /релефни, климатични, стопански и пр./ особености, ограничения от степента на цивилизационно развитие или зависимост от типа на културата. Описания на явлението са налични в етнографската литература от Южния Пасифик до тюркските народи на Сибир и от Юга на Латинска Америка до нордическите култури на Европа. В тези описания присъства и е специално откроено мястото на славянската /особено на южно- и източнославянската/ и балканска картина на побратимството.

Побратимството се разполага като съставна част в групата на ритуално-родствени отношения /заедно с кумството и кръстничеството/ и в по-обширната група на псевдо-родствените или некръвно-родствени връзки /наред с осиновяването, приятелството, съседството, гостоприемството, връзките при взаимопомощ и дружба, фигуративната употреба на родствени термини към неродственици и др./. Институцията на некръвното родство се явява онзи механизъм, чрез който в традиционния /а в някои случаи – и в съвременния/ социум кръгът на родствените връзки се разширява до установяване на разнообразни отношения, наподобяващи онези, които се базират върху общ произход и общи прародители, които – както е всеизвестно, могат наистина рядко да бъдат и реални, но в повечето случаи и култури са въобразени или конструирани.

            В народните представи на българите побратимството се поставя дори по-високо от кръвната връзка: то „се счита за по-голямо родство, защото, докато сродникът не се избира, побратимството обикновено е плод на личен избор и взаимно съгласие” (Начов 1895). Традиционното побратимство у българите е народно-църковен обичай и за него източноправославната църква дава, макар и неохотно, своята санкция. Видовете побратимство се определят от условията, от вида на участниците и/или от начина на извършване на ритуала. Двата основни вида – народно и църковно побратимство, са класифицирани и описани от Н. Начов. В двата вида се представени случаите на нарочно и случайно побратимяване. По-късните, вкл. до днес, описания уточняват и допълват класификацията на Н. Начов и позволяват побратимските отношения да се структурират, според:

а) условията за сключване на побратимството: по лично желание на двете страни – доброволно; случайно и непреднамерено – понякога против волята на страните /при кръщаване в една вода; при общо къпане в р. Йордан; при общо ходене на светени; за постигане на Божия милост при различни поводи/; при общо ходене на росен за лечение; при налично обещание за побратимяване; при отплата за сторено добро и услуга; при лечение на болен; при смърт на астрално свързани лица – едномесеци, близнаци; при участие в сватбен ритуал – деверство/зълвенство; за елиминиране на вражда, особено на кръвна в ситуации на военно или битово противоборство /Кавказ/;

б) участващите лица: само между мъже; само между жени; между лица от двата пола; между лица-приблизителни връстници; между лица с различна възраст, вкл. до новородено и възрастен; между невръстни или малки деца; между женени/омъжени – помежду им и с моми/момци; между ритуални лица в сватбата; между хора с различна религия или етнос; между лица с еднакъв или различен социален, професионален и здравословен статут; колективи от хора или индивидуални лица; между живи и покойници. Широко представен във фолклора е сюжетът за побратимяване на човек /обикновено – герой/, с митични същества: вили, самодиви; с дървета /явор, ела/; с гори и планини; с животни /особено често със змейове и змеици, с птици/; с болести.

в) протичането на ритуала: пред свещеник в черква с четене на молитва за братотворение или на евангелието; с изричане на клетва пред иконата у дома; чрез разравяне на огъня в огнището у дома; с пускане и размяна на кръв пред свидетели у дома; при закърмяне с общо мляко.

Класифициране на случаите е възможно и по разнообразни други критерии: Местата за извършване на побратимяването са църквата и дома на побратима; до огнището, на прага, в градината, на сечището, на брега на реката, на гробището /на безименен или на конкретен гроб/. Субстанции на ритуала са вода, мляко, кръв и огън, по-рядко желязо. Задължителен ритуален момент е обмяната на различни предмети: телени кръстове, икони /източнослав./, дрехи, шапки, китки, ризи, чорапи, пояси, кърпи /източно- и южнослав./. Повсеместно задължителна е общата гощавка или взаимните угощения в дома на всеки побратим, размяната на дарове при сключване на побратимството и всяка следваща година, измиването с вода и целуването на ръка между побратимите, ритуалните лица и участници. Особено богати са разновидностите на побратимяване за лечение, където е представено и побратимство с животни – вълк, мишка, змей, лисица; също с вода и слънце.

В славянските култури някои видове побратимство корелират тясно с календарни ритуали: напр. с кумиченето /кумление, кумачанье у рус./, свързвани с еднакви или различни празници от Великденския цикъл, както и с мъжките инициални обреди около Йордановден. В българската култура най-тясната календарна обвързаност на побратимството е с Ивановден /зимен на 7 януари/ и много рядко – с Атанасовден /18 януари/, като Йоан Кръстител е официален покровител на кумството и побратимството.

Побратимството въвлича в регламентирани отношения семействата и целите родове на побратимилите се – строго се спазва брачната забрана, следват се морално-етичните и ценностни изисквания. Реликти от побратимски отношения могат да се регистрират и днес в българската култура.

Литература

Бобчев, С. О побратимстве и посестримстве /Очерк из обычного права болгар/. – Живая Старина, 1892, 3, 31-42.

Веселовский, А. Гетеризм, побратимство и кумовство в купальской обрядности. – Журнал Министерства Народного Просвещения, 1894, 2.

Начов, Н. За побратимството. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 1895–1896, 49-50, 51, 52-53.

Толстая, С. М. Побратимство. – В: Славянские древности. Этнолингвистический словарь под общей редакцией Н. И. Толстого. 4. Москва, 2009, 77-81