В различните части на страната орисниците са познати под различни названия: орисници, реченици, суденици, наречници, наръчници.
В народните вярвания представата за митични същества, които предопределят съдбата на човека при раждането му, е широко разпространена. Орисниците най-често са описвани като 3 жени (сестри), които живеят накрай света. Единствено в представите на преселниците от Тракия и Мала Азия, както и в някои части на Странджа, наръчниците са в образа на мъже.
Вярата в орисници е по-силно застъпена в светогледа на българите до към края на XIX в. и е тясно свързана с народната представа за предопределеност на живота/ съдбата на всеки човек, още от деня на раждането му. Вярва се, че трите жени са на различна възраст – първата е най-млада, на около 18-20 г., втората – на около 25 г., а трета е на 30-35 г. Според някои поверия първата е най-благосклонна в наричанията си към новороденото, докато третата е най-жестока, но и нейната орисия е определяща края на живота на човек. Според други виждания обаче и трите орисници са неблагоразположени към детето. На някои места, предимно в Западна България, съществуват вярвания, че чрез орисниците Господ определя съдбата на човек. Всеобщо е схващането, че направената от тях орисия не би могла да се отмени от никого, дори от Бог.
Смята се, че орисниците се явяват при новороденото в полунощ на третата нощ след раждането му (по-рядко, в нощта на раждането), застават при главата на бебето или го наричат през комина на дома. За да бъдат умилостивени, им се оставя трапеза – специално омесена пита, сол и мед, както и пари и накити, а огънят трябва да гори цяла нощ. Домът трябва да е чист, а детето – изкъпано. Прибягва се и до някои хитрини – бебето се повива с 3 пелени (колкото са орисниците), помилва се и се заплюва 3 пъти, а за да се объркат орисниците, на детето се дават 3 имена. Бебето се облича с бащина риза, а челото и мишниците му се намазват с мас и катран, до креватчето му се поставят предмети с апотропейна сила – ръжен, палешник, сърп, метла.
В народния светоглед първата урешница отговаря за раждането на човек, втората – за развитието на живота, а третата – за смъртта или продължителността на живота, като се смята, че и трите жени предат с вретено нишката на „живота на човек”, но третата я отрязва. Според друго поверие, „в ръцете” на първата суденица е здравето на човек, на втората – любовта, а на третата – професията. За да й „подскажат” каква да е професионалната орисия на детето, до креватчето се оставят определени предмети като книга (за да стане учител), пари (за да стане търговец), ножица (за да стане шивач) и др.
Вярата в орисници сред българите започва да избледнява още в края на XIX и началото на ХХ в., но някои от поверията, свързани с определеността на съдбата на човек, се запазват. Дори и днес, при отбелязването с погача на 40-я ден след раждането, се смята, че поканените жени трябва да нарекат детето с различни пожелания за здраве, късмет, професионални успехи, женитба и създаване на поколение.
Литература
Арнаудов, М. Очерци по българския фолклор. Т. 2. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 1996, 614–619.
Георгиева, Ив. Българска народна митология. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2013, 256–265.
Маринов, Д. Избрани съчинения в 5 тома. Том 1, част 1, Народна вяра. София: „Изток-Запад“, 2003, 253–279.
Троева-Григорова, Е. Демоните на Родопите. София: Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2003, 160–164.
Троева-Григорова, Е. Орисници. – В: Георгиев, М. (съст.). Митология на човешкото тяло. Антропологичен речник. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2016, 304–306.