Юдаизмът е една от първите монотеистични религии, възникнала в Близкия изток в края на второто хилядолетие и оформила се като доктрина в първото хилядолетие преди Христа в средата на западносемитските митологични представи и исторически предания. Свещени писания за юдеите са Тората (Петокнижието, приписвано на Мойсей), Пророците (периода на пророците), Писанията (Псалтир, Притчи Соломонови, Книга на Йов), Талмуда (изложение на еврейския закон и обичаи, включващ и Тората). Върховен бог на евреите според старозаветната традиция е Яхве. Централна за юдейските вярвания е темата за завета между евреите и бог Яхве. Свещено място бил Йерусалимският храм, построен според писанията от цар Соломон. Свещенослужители на юдаизма са равините.

Юдаизмът предписва на вярващите спазването на определени поведенчески, хранителни и сексуални забрани. Юдеите се придържат в хранителния си режим към кашрут, като консумират кашерна храна, при която не се смесват млечни и месни продукти и не се консумира свинско месо.

Свещен ден за юдеите е съботатa (шабат), когато се посещава синагогата. В петъчната нощ семействата тържествено посрещат съботния ден с ритуална трапеза. Всяко юдейско семейство притежава обредни предмети като свитък с молитви, свещник за 8 свещи, използван на Ханука, шал за молитва на мъжете в синагогата. Момчетата се приобщават към общността чрез обрязване на осмия ден от рождението. За пълноправно включване в общността момчетата и девойките минават през обреда на бар-мицва, респективно бат-мицва. Тогава 13-годишните деца прочитат молитва и изнасят реч в синагогата пред вярващите. Най-значими юдейски празници са Рош-а-Шана (новата година), Йом кипур (Ден на великата прошка), Ханука (празник на светлината), Пурим (Ден на Естер), Песах (възпоменание на освобождението на евреите от египетското робство).

Юдеи се заселват на територията на днешна България още през античността. След утвърждаването на християнството като официална религия в Римската империя в края на 4 век, започват гонения срещу друговерците, включително и срещу юдеите. Негативното отношение към тях от страна на християните продължава и през Средновековието, когато в редица европейски държави се извършват погроми и гонения на евреи. Постепенно с идеите на Просвещението се променя и отношението към евреите на стария континент, като през XIX век те получават граждански права в редица страни. Промени настъпват и в самия юдаизъм, който се разделя на различни идейни течения. Антисемитизмът обаче и през XX век продължава да оказва влияние върху политическия живот, като достига своя антихуманен връх в идеологията на национал-социализма и Холокоста през Втората световна война.

В съвременността по-голяма част от юдеите живеят в различни страни по света, а по-малка част населяват създадената през 1948 г. държава Израел. В България на последното преброяване през 2011 г. като юдеи са се определили 706 души. В страната има действащи синагоги в София и Пловдив.

Литература

Барух, Е. Евреи. – В: Общности и идентичности. Ред. А. Кръстева. София, 1998, 221-242.

Иудаистическая мифология. – В: Мифы народов мира. Т. 1. Москва, 1987, 581-591.

Назърска, Ж., С. Шапкалова. История на религиозните деноминации в България. София, 2009.

Соломон, Н. Юдаизмът. София, 2003.