Понятието нови религиозни движения (НРД) обозначава религиозна система или етническо, духовно или философско движение с относително нов произход. Според А. Баркър понятието се отнася към „различни организации (...), които предлагат някакъв отговор на въпроси с фундаментална религиозна, духовна или философска природа”. Новите религиозни движения са често познати и под термина ню ейдж. Според Р. Флаше ню ейдж е общо понятие, което включва голям конгломерат от религиозни движения, които боравят с научно или псевдонаучно познание.

Въпреки широко дискутираната теза за намаляващото значение на религията, броят на новите религиозни движения през XIX и XX век е значителен. Този феномен може да се анализира като резултат от глобализацията, от увеличаващия се брой мигранти и от влиянието на чужди религиозно-философски системи. Новите религиозни движения се разграничават от официалните религии, акцентирайки върху различния си светоглед. В масово възприетото осмисляне на термина ню ейдж той се отнася към движения, които се налагат в една видоизменена форма, в нови региони и различни културни контексти.

Осмисляйки понятието „нови религиозни движения“ в по-мащабни параметри (и хронологичен обхват), можем да търсим произхода на навлизащите в България движения от края на XIX – началото на XX век в контекста на глобалните религиозни трансформации. Това е период на развитие на материалистичната наука и съпровождащите я съмнения в религиозните постулати. Реакцията срещу триумфа на материализма води и до развитието на идеи като „сакрална история” на човечеството и необходимост от „ново духовно възраждане”, които новите религиозни движения са способни да предложат чрез своята нова „истина” за човека и света. Постулираните от тях идеи са като правило псевдонаучни.

Най-значимото ново религиозно движение в България от този период е създаденото от Петър Дънов (Учителя Беинса Дуно, 1864-1944) Бяло Братство. Движението се изгражда в контекста на развитието на новата българска нация, който определя и някои от неговите основни характеристики – идеята за „повдигане на българския народ” чрез изграждане на нов духовен мироглед. Откриването на школата на Бялото Братство през 1914 г. бележи, според П. Дънов, началото на нова духовна епоха – тази на Водолея и на бъдещата шеста човешка раса. Философската си система Дънов дефинира като „новото учение”, като учение на любовта или пътя на новия човек. Предадено в над 7000 беседи, учението има и ясно изразена практическа насока, давайки съвети за разнообразни сфери от ежедневния живот като здравословно хранене, дишане, облекло, хигиена и т.н. Освен че е предадено на достъпен език, движението е привлекателно и поради езотеричния си характер и интереса към т.н. окултни науки като астрология, хиромантия, нумерология, физиогномика и др. Развитието на музикалните дарби, практикуването на създадената от П. Дънов паневритмия са важни за духовното развитие на човека, хармоничното състояние и връзката човек – природа – Бог. Движението печели голям брой последователи (според накои данни около 20 хиляди) по времето на П. Дънов. Впоследствие преживява период на нелегално съществуване и репресии по време на социализма, за да се възроди след промените през 1989 г. Днес Бялото Братство е транснационално движение с последователи във Франция, Русия, Полша, Германия и др.

• Зор Алеф, Посвещения, Единно учение, сн. С. Тончева Зор Алеф, Посвещения, Единно учение, сн. С. Тончева
• Паневритмия, Седем рилски езера, сн. С. Тончева Паневритмия, Седем рилски езера, сн. С. Тончева
• Посрещане на изгрева, Единно учение, сн. С. Тончева-1 Посрещане на изгрева, Единно учение, сн. С. Тончева-1
• Учител и посветен, Единно учение, сн. С. Тончева Учител и посветен, Единно учение, сн. С. Тончева
•  

През първата половина на XX век в България навлизат популярните по това време спиритизъм, теософията на Елена Блаватска (през 1903 г.), както и антропософията на Рудолф Щайнер. Антропософията оказва влияние върху Бялото Братство, като се наблюдават опити за сливане на двете движения.

Крахът на социалистическия режим и неговата идеология водят до големи трансформации в религиозната сфера. В резултат на демократическите промени религиозният пазар е буквално залят от духовна литература. Информационната свобода има различни последици – от една страна читателят може да се запознае с литературата, която най-много му допада, но от друга – води до дезориентация и объркване. В такъв период се появява Единното учение на духовния лечител и учител Зор Алеф (Анатолий Руденко), който успява, за своите последователи, да организира разнообразни духовни познания в единна система, подпомагайки последователя в неговия избор в безкрайното поле на възможни решения. Единното учение е симбиоза между традиционно силната вяра в пророци, лечители и гадатели и новите изисквания, стоящи пред модерния човек, за научно обяснение на духовните феномени.

Днес в България присъстват движения, които са официално забранени. Повечето обаче са регистрирани според Закона за вероизповеданията и могат да се практиткуват свободно. Такива са Обединителната църква, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, Свидетелите на Йехова, трансцеденталната медитация, сахаджа йога, Международното общество за Кришна съзнание, различни будистки групи и др.

Според М. Маринов съществува връзка между развитието на българското общество и появата на определени нови религиозни движения. Той разграничава два периода: началото на 90-те години, в резултат от отричането на социалистическото минало в България доминират нови религиозни движения „отричащи” света (по класификацията на Р. Уолис). Такива са Обединителната Църква, Международното общество за Криша съзнание, Семейството (Деца на Бога). От средата на 90-те години, в резултат на икономическата криза в България, се появяват движения „приспособяващи се” към света – главно неопетдесятни групи. След евентуална икономическа стабилизация в България биха се популяризирали нови религиозни движения, „утвърждаващи” света, прогнозира Маринов, които не са навлязли в страната именно поради икономическото й състояние.

Литература

Баркър, А. Новите религиозни движения. Практическо въведение. София, 1997.

Маринов, М. Нови религиозни движения. Благоевград, 2011.

Тончева, Св. Из новата духовност на ХХ век. Антропософия, Бяло Братство, Единно учение. София, 2015.

Flasche, R. The Study of Religions in the Third Reich: A Report on Work in Progress. Religion, 1996, 26/4, 323–330.

Toncheva, Sv. Out of the New Spirituality of the Twentieth Century. The Dawn of Anthroposophy, the White Brotherhood and the Unified Teaching. Frank & Timme, 2015.