Католическата църква е най-многобройната християнска църква в света с 1,2 млрд. последователи. Наименованието „католическа“ произлиза от гръцката дума καθολικός („вселенски“, „отнасящ се към цялото“) и е използвано за пръв път като определение за църквата в началото на II в. Изразът Римокатолическа църква обикновено се приема като синоним на Католическа църква.
Римокатолическата църква, както и Източноправославната, е продължител на ранната християнска църква. Според Новия завет Христос избира сред последователите си 12 апостоли, на които възлага да продължат неговото дело, като на апостол Петър възлага задачата на главенство върху цялата църква. Според католическото предание, апостол Петър се установява в Рим, където основава църковна община и служи като първи римски епископ, а за свой наследник оставя папа Лин.
Католическата църква е една от най-старите институции в света и играе важна роля в историята на Западната цивилизация, вдъхновявайки философията, културата и изкуствата. През Средновековието тя замества Римската империякато обединяваща сила в Западна Европа и папството участва активно в политиката. Католическата и Източноправославната църква се разделят при Великата схизма през 1054 г. След това наименованието „католическа църква“ започва да се използва за църквите, които остават в общение със Светия престол, за разлика от източните православни църкви. След Реформацията през XVI в. определението „католически“ се използва за разграничаване от новосъздадените протестантски църкви. Самата църква в свои документи най-често използва за себе си наименованието „Католическа църква“.
В католицизма се различават католически църковни общности от източен обред (наричани Източнокатолически църкви) и от латински обред. Най-голямата от обособените църкви е латинската църква, която обхваща над 98% от всички католици. Тя се формира в Южна Европа и Северна Африка, след което се разпространява в Западна, Централна и Северна Европа, а впоследствие и по целия свят. Латинската църква се смята за най-стария и голям клон на Западното християнство. Останалите 2% от католиците се причисляват към някоя от 22 автономни църкви на Източнокатолическия клон. Частите на римокатолическата църква, използващи източен обред, се наричат източни или обединени униатски католически църкви. В Римската курия има специален отдел, отговарящ за отношенията с Източнокатолическите църкви – Конгрегация за източните църкви, създадена през 1862 г. Източнокатолическите църкви се намират в юрисдикцията на римския папа.
Римокатолическата църква се оглавява от епископа на Рим, наричан папа. Той се смята за наследник на свети Петър, на което се дължи неговото върховенство в църквата. Католическото богослужение е силно фокусирано върху литургията, с която се отбелязва тайнството на евхаристията. Според Католическата църква, когато са осветени от свещеник, хлябът и виното от литургията се превръщат в плът и кръв Христова. Католическата църква има специално отношение към Богородица. Католическото социално учение акцентира върху подкрепа за бедните и онеправданите чрез милосърдни дела и социални програми и посредством институции по света като католически училища, университети, болници, мисии и приюти, както и благотворителни организации, които помагат на бедни, стари и болни.
Литература
Малицки, П. История на християнската църква. Т. 1-3. София, 1994.
Стенопис във Ватикана, 2016 г., сн. Е. Троева
Св. Петър, Рим, 2016 г., сн. Е. Троева
