Неоезичествoто е световно явление, чиито последователи се стремят да възродят езически вярвания и обреди. Неоезичниците сакрализират природата и се опитват да възстановят връзката си с нея, тъй като в техните представи цивилизацията отдалечава човека от естествените му корени. Неоезическите практики черпят вдъхновение от фолклорните традиции на различни съвременни и древни народи, които според тях са носители на дълбока духовност. Идеологическите корени на феномена са свързани с романтизма и национализма на XIX век.

Неоезическите идеи преживяват бум във Великобритания и САЩ през 60-те и 70-те години на ХХ век. Те намират развитие и в католически страни като Италия и Испания, където последователите им преосмислят християнски идеи и символи и концентрират дейността си в места с етруски или келтски произход.

В Източна Европа неоезичеството е едно от проявленията на религиозния плурализъм след политическите промени от 90-те години на ХХ век. В постсъветските страни често се свързва с дясна идеология и етнически национализъм. В същото време изследователите отбелязват, че неоезичеството представлява и особена реакция на влиянието на чужди култури. Докато процесите на религиозно-концептуално преосмисляне в постсоциалистическите страни имат редица сходства, могат да се наблюдават и редица особености. За разлика от Полша, Русия, Украйна и Беларус например, славянският елемент не е предпочитан от привържениците на неоезичеството в България, явление, свързано с постсоциалистическите идеологически и идентичностни трансформации в страната. Тук почитателите на „старата вяра“ търсят вдъхновение в традициите на прабългари и траките.

Неоезичниците изпълняват своите ритуали на места на древен култ, както и на такива, за които се вярва, че са били светилища в миналото. Особено предпочитани са скални образувания, мегалити, пещери. Така напр. през 90-те години на ХХ век и в първите десетилетия на новото столетие Мадара се превръща в предпочитано място за разнообразни духовни практики. Благоприятни условия за това създава новата медийна среда в България. Твърдението за силната енергийност на мястото се коментира в телевизионни предавания, в социални мрежи. Особено популярна е представата за лечебните свойства на водата, която се стича по скалите в светилището на трите нимфи. Друг топос на неоезически практики е т. нар. Люляково светилище в Община Брезово. На организирания там ежегодно около Еньовден Празник на слънцето Тракийско общество Трескейа извършва възстановка на тракийски ритуали в чест на Слънчевия бог. Подобни ритуали се провеждат и на други места, свързвани с култа на древните траки – Старосел, Бегликташ, Белинташ, Мегалита над Бузовград, обикновено на значими дати от слънчевия календар. Друг своеобразен клон на българското неоезичество е фокусиран около реконструиране вярата на прабългарите. Като представител на това идеологическо течение може да се посочи движението „Воини на Тангра“, с отчетлив националистичен характер, градящо идентичност върху (въобразена) прабългарска традиция и вяра.

Неоезическите практики и вярвания в постсоциалистическа България се разпространяват в контекста на социални, икономически, екологични проблеми, които водят до преосмисляне на взаимоотношенията човек – общество – природа и целят тяхната трансформация. Въпреки някои приближения с идеологията на ню ейдж, неозичеството се очертава като отделен социален феномен, по-тясно обвързан с национални проекти и употреби на миналото.

Литература

Гончарова, Г. Патриотичните култове и виртуалните следи на тангра-национализма. – Семинар_БГ, 2021, бр. 20.

Троева, Е. Българското неоезичество и траките. – В: Жива старина: научното наследство на Димитър Маринов (1846-1940). Съст. П. Банкова. София, 2018, 204-220.

Aitamurto, K., S. Simpson. Introduction: Modern Pagan and Native Faith Movements in Central and Eastern Europe. – In: Modern Pagan and Native Faith Movements in Central and Eastern Europe. Eds. K. Aitamurto, S. Simpson. London, New York, 2013, 1-9.

Dimitrova, N. Bulgarian neo-paganism and the problem of National/European identity. – In: Philosophy bridging civilizations and cultures. Universal, regional, national values in United Europe. Proceedings XXIV Varna International Philosophical School. Ed. S. Kaneva. 2007, 171-173.

Fedele, A. The metamorphoses of Neopaganism in traditionally Catholic countries in Southern Europe. – In: Sites and Politics of Religious Diversity in Southern Europe: The Best of All Gods. Eds. J. Mapril, R. Blanes. Leiden, Boston, 2013, 51-72.

Ivakhiv, A. In search of deeper identities. Neopaganism and “native faith” in contemporary Ukraine. – Nova Religio, vol. 8, № 3, March, 2005, 7-38.

Magliocco, S. Witching Culture: Folklore and Neo-Paganism in America. Philadelphia, 2010.

Shnirelman, V. “Christians! Go home”: A Revival of Neo-Paganism between the Baltic Sea and Transcaucasia (An Overview). – Journal of Contemporary Religion, vol. 17, 2002, 197-211.

Wiench, P. A postcolonial key to understanding Central and Eastern European Neopaganisms. – In: Modern Pagan and Native Faith Movements in Central and Eastern Europe. Eds. K. Aitamurto, S. Simpson. London, New York, 2013, 10-26.

                                                                                                                                                                                            Евгения Троева

• Люляково светилище, Брезовско, юни 2016 г., сн. Е. Троева Люляково светилище, Брезовско, юни 2016 г., сн. Е. Троева
• Мегалитът, Бузовград, август 2015 г., сн. Е. Троева Мегалитът, Бузовград, август 2015 г., сн. Е. Троева
•