Българите мюсюлмани в България наброяват около 180 000 – 200 000 души, населяващи предимно планината Родопи, както и региони на Пирин, Тетевенско, Ловешко. Исторически общността им се формира през периода на османското владичество на българските земи, когато постепенно местно население приема исляма, но продължава да говори на български език.

През изминалия XX век управляващите в България на няколко пъти се опитват с насилствени мерки да интегрират мюсюлманите към българската нация. По време на Балканската война (1912-1913 г.) българите мюсюлмани са покръстени. В годините на Втората световна война много от тях са принудени да сменят имената си с български. През 60-те и 70-те години на XX век властите повеждат политика срещу традиционното облекло и мюсюлманските обреди и ритуали. През 70-те години българите мюсюлмани преживяват смяна на турско-арабските имена с български, която и до днес оставя травматичен спомен за много от тях.

Политическите промени в България през ноември 1989 г. слагат началото на прехода от тоталитарно към демократично обществено устройство. Възстановени са правата на мюсюлмани­те в България, които получават възможност да възвърнат мюсюлманските си имена. Докато турците почти стопроцентово се възползват от тази възможност, много бълга­ри мюсюлмани предпочитат да запазят българските си имена. Масово си въз­връщат мюсюлманските имена по-възрастните българи мюсюлмани. В някои региони на Западните Родопи, Маданско, Рудоземско това правят и представи­телите на по-младото поколение. В същите райони и в наши дни продължава традицията на децата да се дават мюсюлмански имена. В Средните и Из­точните Родопи българите мюсюлмани предпочитат употребата на български имена. Етно-религиозната група на българите мюсюлмани се разделя в своето самоопределение. При преброяването през 1992 г. 70 250 българи мюсюлмани се определят като българи, 60 000 като турци и 65 550 – като самостоятелна група. Комбинираното разглеждане на вероизповеданието и етническата група от преброяването през 2001 г. установява, че 131 531 лица от българската етническа общност изповядват исляма (около 2,0% от българската етническа група).

Част от българите мюсюлмани декларират пред външни наблюдатели турска идентичност, чрез която искат да акцентират мюсюлманската си принадлежност. В миналото такова самоопределяне демонстрира идентификация на личността по линията на религията. В последните десетилетия то изразява и желание за разграничаване от българите християни по линията на етноса, каквито случаи има в Западните Родопи. Турска самоидентификация изявяват особено представители на най-възрастното поколение българи мюсюлмани, които употребяват етнонима „турци” в смисъл на „мюсюлмани”, като поясняват, че всъщност са „помаци”. Самоназванието „помаци” е характерно за много от хората на средна и по-напреднала възраст. Те имат усещането за различие както по отношение на турците, така и на българите. Като „българи” се определят хора на средна и по-млада възраст, които преферират българската етническа и езикова идентичност пред религиозната. За тях мюсюлманската религиозна практика е по-скоро изява на традиция, отколкото следването на определена религиозна доктрина. Други приемат източното православие, като с този акт желаят премахване на дуализма, заложен в българския им език и идентичност и мюсюлманското вероизповедание. Тази тенденция е по-видима при по-младите и живеещите в градовете българи мюсюлмани в Източните и Северните Родопи. Обратна тенденция се наблюдава сред българите мюсюлмани в Западните Родопи, в Маданско и Рудоземско, където тече процес на реислямизация и на лустрация на традиционния ислям. Там стриктно се спазва сключването на религиозен брак (никях) преди гражданския. Обрязванията се провеждат с голяма тържественост. Строго се съблюдава рамаданският пост. В селищата се издигат големи джамии, често с дарения не само от местни мюсюлмани, но и от различни арабски фондации. От 90-те години на XX век в районите на Мадан и Рудозем някои млади жени започват да се обли­чат по арабски модел и да носят хиджаб, който е различен от традиционните за българските мюсюлманки забрадки. Изявата на груповата религиозна принадлежност е особено видима при изграждането на молитвени домове. В редица селища са обновени стари (или съборени) джамии и минарета. Стремежът към из­дигането на големи джамии е характерен за региони с по-силна религиозност.

През 90-те години на XX век младежи от България започват да се обучават в ислямски университети в мюсюлмански държави, където се запознават с един по-различен ислям от практикувания в родината им. Това е особено характерно за българите мюсюлмани, учили в арабски държави. Завърнали се в България от обучение, младите мюсюлмани се стремят да ревизират някои норми на традиционния ислям в родните си селища. В опита си да „изчистят” исляма от неканонични елементи, те често влизат в сблъсък с възрастните мюсюлмани, които се придържат към традиционното изповядване. Сред практиките, които се възприемат като „нововъведения” от османско време, които трябва да бъдат премахнати според младите българи мюсюлмани, е посещението на тюрбета, някои погребални обичаи. Така в годините на прехода при някои мюсюлмански общности в България се наблюдава процес на подмяна на „традиционния” ислям, който носи чертите на специфична локална традиция, с „ортодоксалния” ислям, повлиян от салафизма.

• Традиционна женска носия, с. Горни Юруци, Крумовградско, 1992 г., л. а. Е. Троева Традиционна женска носия, с. Горни Юруци, Крумовградско, 1992 г., л. а. Е. Троева
• Традиционна женска носия, с. Дряново, л. а. Е. Троева Традиционна женска носия, с. Дряново, л. а. Е. Троева
• Празник в с. Баните, 2007 г., сн. Е. Троева Празник в с. Баните, 2007 г., сн. Е. Троева
• Село Дряново, 3.04.2008 г., сн. Е. Троева Село Дряново, 3.04.2008 г., сн. Е. Троева
• Сeло Рибново, 20.04.2007 г., сн. Е. Троева Сeло Рибново, 20.04.2007 г., сн. Е. Троева
•  

Литература

Георгиева, Цв. Помаци – българи мюсюлмани. – В: Общности и идентичности в България. Съст. Анна Кръстева. София: Петекстон, 1998, 286-308.

Груев, М., Ал. Кальонски. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София: Сиела, 2008.

Иванова, Е. Отхвърлените „приобщени“ или процеса, наречен „възродителен“ (1912 – 1989). София, 2002.

Кюркчиева, И. Светът на българите мюсюлмани от Тетевенско. Преход към модерност. София: МЦИМКВ, 2004.

Троева, Е. Религия, памет, идентичност: българите мюсюлмани. София: Академично издателство „Марин Дринов”, 2011.

Brunnbauer, U. An den Grenzen von Staat und Nation. Identitätsprobleme der Pomaken Bulgariens. – In: Umstrittene Identitäten. Ethnizität und Nationalität in Südosteuropa. Hg. U. Brunnbauer. Frankfurt am Main: Peter Lang, 2002, 97-121.

Ghodsee, K. Muslim Lives in Eastern Europe: gender, ethnicity, and the transformation of Islam in postsocialist Bulgaria. Princeton: Princeton University Press, 2010.

Karagiannis, Ev. Zur Ethnizität der Pomaken Bulgariens. Münster: Lit Verlag, 1997.

Karagiannis, Ev. Flexibilitӓt und Definitionsvielfalt pomakischer Marginalitӓt. Wiesbaden: Harrasowitz Verlag, 2005.

Telbizova-Sack, J. Die Pomaken Bulgariens zwischen Identitätsverlust und Selbstbehauptung. – In: Ethnizität, Identität und Nationalität in Südosteuropa. Hrsg. C. Lienau, L. Steindorf. Südosteuropa-Studien 64. München, 2000, 71-88.