Названието джин е заемка през тур. cin от араб. ginni ‘невидим демон’. Вярванията за този арабски дух на пустинята се разпространяват на Балканите след османското завоевание на полуострова. Според исляма джиновете са една от трите категории разумни същества, сътворени от Аллах (другите две са ангелите и хората). В Корана те са описани като създадени от бездимен огън, с въздушни или огнени тела и променящ се облик.

Според Корана злото в света се дължи на действията на дявола, който е враг на Аллах. В свещената книга на мюсюлманите шейтанът се наименова Иблис. Това название се извежда от гръцката дума диаболис, докато понятието шейтан произлиза от библейското название на дявола сатана. Общомюсюлманската представа за Иблис като враг на човешкия род е позната и на българските мюсюлмани. Tе наричат шейтана и с наименованията враг и дявол.

В българския език думата „екстрасенс” е чуждица, чийто буквален превод е „свръхсетивен човек”, т.е. човек, който в по-голяма степен от останалите е развил финото съответствие на едно или няколко от петте си сетива. Такъв човек може да вижда или чува миризми, да усеща докосвания или да възприема информация, която за останалите хора остава недостъпна. Друго определение описва екстрасенса като човек, който благодарение на силното си биополе и на свръхестествените си възможности може да лекува, да влияе на психиката на другите и да предсказва бъдещето. Поради това екстрасенсите са наричани още и „биоенерголечители“ или „биоенерготерапевти“. Често лечителските способности у тези хора се отключват след инцидент, екстремно събитие, „пътуване“ до отвъдното (клинична смърт), както и след самоизлекуване от тежко заболяване или пък във връзка с вроден или придобит физически недъг. Не е изключение развилият паранормални способности да твърди също така, че се е срещал с извънземни. Изследванията показват, че екстрасенсите са главно жени, а повече мъже се срещат сред чакръкчиите и радиестезистите.

Терминът „врачка“ е еквивалентен на термините „гледачка“, „вражалица“ и „чародейка“, а в голяма част от случаите също и на „баячка“ и „магьосница“. Има и други термини, засягащи взаимнозаменяеми категории, като например „ясновидка“, „пророчица“, „врачка“, „гледарица“ и т.н. Така например балканската (южнославянската) лечителка обикновено е врачка, гледачка или магьосница – все понятия, натоварени с отрицателен смисъл. Важно е обаче този тип лечителки в балканските православни култури да бъде отграничаван от демонични персонажи от фолклора като вражалица, мамница, магесница и др., а също и от подобните в Западна Европа, които обикновено остават изолирани от обществото.